lips_of_angels (Ем)
164 5067
9 jun 2009, 17:24

Не мога да си спомня 

  Poesía » Otra
934 0 18

Не мога да си спомня откъде,

но знам, че някъде научих

как в шепите събира се небе

и всеки своя бряг е случил,

в сърцето как се пазят сто слънца

и спомени долитат без причина,

по устните оставила печат -

най-тъжната и дълга зима.

Как хората, преди да се сбогуват,

прилични са на плачещи морета.

Молитвите им - шепотни и късни,

оставящи следи са във сърцето.

И как да се усмихвам на дъжда –

след него винаги деца рисувам.

В очите им – усмихнат е светът.

И всеки дъжд е топъл като слънце.

Не мога да си спомня откъде,

но някак си научих да обичам.

Сто рани носят моите криле.

След всеки спад се уча да политам.

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??