Не мога да си спомня
Не мога да си спомня откъде,
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца
и спомени долитат без причина,
по устните оставила печат -
най-тъжната и дълга зима.
Как хората, преди да се сбогуват,
прилични са на плачещи морета.
Молитвите им - шепотни и късни,
оставящи следи са във сърцето.
И как да се усмихвам на дъжда –
след него винаги деца рисувам.
В очите им – усмихнат е светът.
И всеки дъжд е топъл като слънце.
Не мога да си спомня откъде,
но някак си научих да обичам.
Сто рани носят моите криле.
След всеки спад се уча да политам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
