Не мога да си спомня откъде,
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца
и спомени долитат без причина,
по устните оставила печат -
най-тъжната и дълга зима.
Как хората, преди да се сбогуват,
прилични са на плачещи морета.
Молитвите им - шепотни и късни,
оставящи следи са във сърцето. ...