Не мога да си спомня
Не мога да си спомня откъде,
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца
и спомени долитат без причина,
по устните оставила печат -
най-тъжната и дълга зима.
Как хората, преди да се сбогуват,
прилични са на плачещи морета.
Молитвите им - шепотни и късни,
оставящи следи са във сърцето.
И как да се усмихвам на дъжда –
след него винаги деца рисувам.
В очите им – усмихнат е светът.
И всеки дъжд е топъл като слънце.
Не мога да си спомня откъде,
но някак си научих да обичам.
Сто рани носят моите криле.
След всеки спад се уча да политам.
© Ем All rights reserved.
