Поисках те за себе си от страх,
че може утре от мен да си отидеш.
Страхлива бях и подла бях,
затуй, че исках само да те имам.
Кръщавах те с различни имена
и търсех те във сенките на дните,
но вместо с образа на пламенна жена,
в очите ми се криеше момиче.
Прелиствах се сезонно, непонятно.
От устните ти пиех, без да спирам.
И виках те, крещях след теб безгласно,
защото знаех, че не мога да те имам.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados