Поисках те за себе си от страх,
че може утре от мен да си отидеш.
Страхлива бях и подла бях,
затуй, че исках само да те имам.
Кръщавах те с различни имена
и търсех те във сенките на дните,
но вместо с образа на пламенна жена,
в очите ми се криеше момиче.
Прелиствах се сезонно, непонятно.
От устните ти пиех, без да спирам.
И виках те, крещях след теб безгласно,
защото знаех, че не мога да те имам.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
