Ще разбереш, че съм ти нужна,
чак когато, вечер трудно някак спиш.
Объркан от мислите в главата си,
как успя да ме отдалечиш.
Спокойно, това е краят на началото.
Тепърва, ще усещаш, как боли...
да обичаш, някой, толкова отдадено,
а той в обратната посока да върви.
И да бягаш, няма да ме стигнеш...
от тъгата направих си крила.
Твърде дълго чаках да се върнеш
и сега е късно за това.
З.В.
© Звездилина Видева Todos los derechos reservados