Ще разбереш, че съм ти нужна,

чак когато, вечер трудно някак спиш.
Объркан от мислите в главата си,

как успя да ме отдалечиш.
Спокойно, това е краят на началото.

Тепърва, ще усещаш, как боли...

да обичаш, някой, толкова отдадено,

а той в обратната посока да върви.
И да бягаш, няма да ме стигнеш...

от тъгата направих си крила.
Твърде дълго чаках да се върнеш

и сега е късно за това.

                                                                              З.В.