27 мар. 2019 г., 22:30

Не навреме

970 2 0

Ще разбереш, че съм ти нужна,

чак когато, вечер трудно някак спиш.
Объркан от мислите в главата си,

как успя да ме отдалечиш.
Спокойно, това е краят на началото.

Тепърва, ще усещаш, как боли...

да обичаш, някой, толкова отдадено,

а той в обратната посока да върви.
И да бягаш, няма да ме стигнеш...

от тъгата направих си крила.
Твърде дълго чаках да се върнеш

и сега е късно за това.

 

 

                                                                              З.В.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звездилина Видева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...