27.03.2019 г., 22:30

Не навреме

966 2 0

Ще разбереш, че съм ти нужна,

чак когато, вечер трудно някак спиш.
Объркан от мислите в главата си,

как успя да ме отдалечиш.
Спокойно, това е краят на началото.

Тепърва, ще усещаш, как боли...

да обичаш, някой, толкова отдадено,

а той в обратната посока да върви.
И да бягаш, няма да ме стигнеш...

от тъгата направих си крила.
Твърде дълго чаках да се върнеш

и сега е късно за това.

 

 

                                                                              З.В.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездилина Видева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...