5 mar 2019, 15:14

Не оставя следа

  Poesía
698 8 7

Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.

Между всичко е страх и всичко е точно,
между много боли и само изтръпва
се промъква змия, но от нещо безока,
не оставя следа, нито спомен, ни мъка.

Зло под камъка спи и мирише на здравец.
Само Господ обичам така, че е късно
да замесвам погачи за ялови празници
и да гледам встрани, и далеч от носа си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...