5.03.2019 г., 15:14 ч.
Не оставя следа
Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.
Между всичко е страх и всичко е точно,
между много боли и само изтръпва
се промъква змия, но от нещо безока,
не оставя следа, нито спомен, ни мъка.
Зло под камъка спи и мирише на здравец.
Само Господ обичам така, че е късно
да замесвам погачи за ялови празници
и да гледам встрани, и далеч от носа си.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Познато...
-
Прочетох и ме впечатли!
Поздравление! -
"времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки."
Понякога... животът е въпрос,
понякога е непоискан отговор.
Понякога пътека през просото
намира на бездомни мисли дом...
Благодаря... -
Привет, Райне! Никога за нищо не е късно, мила! Всяко нещо е с времето си и на мястото си.
-
"Какво ли от живота оставя своите следи дълбоки,
но не, за да ги пълне с дъжд сдъдбата -
да ги превръща в кални локви..."
Да станеш кривоглед от "ялови празници" и да "гледаш встрани и далеч от носа си". Отново си на котата на иносказателния смисъл и високите образи, Райна. Удоволствие е да те чета! -
Нека "Зло под камъка спи и мирише на здравец"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
