RainaVakova
431 2760
5 мар. 2019 г., 15:14

Не оставя следа 

  Поэзия
515 8 7

Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.

Между всичко е страх и всичко е точно,
между много боли и само изтръпва
се промъква змия, но от нещо безока,
не оставя следа, нито спомен, ни мъка.

Зло под камъка спи и мирише на здравец.
Само Господ обичам така, че е късно
да замесвам погачи за ялови празници
и да гледам встрани, и далеч от носа си.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Познато...
  • Прочетох и ме впечатли!
    Поздравление!
  • "времето, понякога думите...
    то точно стреля, а те напосоки."

    Понякога... животът е въпрос,
    понякога е непоискан отговор.
    Понякога пътека през просото
    намира на бездомни мисли дом...

    Благодаря...
  • Привет, Райне! Никога за нищо не е късно, мила! Всяко нещо е с времето си и на мястото си.
  • "Какво ли от живота оставя своите следи дълбоки,
    но не, за да ги пълне с дъжд сдъдбата -
    да ги превръща в кални локви..."

    Да станеш кривоглед от "ялови празници" и да "гледаш встрани и далеч от носа си". Отново си на котата на иносказателния смисъл и високите образи, Райна. Удоволствие е да те чета!
  • Нека "Зло под камъка спи и мирише на здравец"!
Предложения
: ??:??