21 ago 2013, 21:27

Не оставяй 

  Poesía » De amor
788 0 12

Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
 топлината ù, с болка поръбена.

А минутите дращят пространствата
и заплитат тъгата на прежда.
Не е нощ като нощ - сляпа бездна е,
а далечното утро - надежда.

Не оставяй жена да те страда
и в следите от теб да се взира.
 Вън, когато луната е млада,
вътре в нея по нещо умира...

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??