Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
топлината ù, с болка поръбена.
А минутите дращят пространствата
и заплитат тъгата на прежда.
Не е нощ като нощ - сляпа бездна е,
а далечното утро - надежда.
Не оставяй жена да те страда
и в следите от теб да се взира.
Вън, когато луната е млада,
вътре в нея по нещо умира...
© Христина Мачикян All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
