hristam (Христина Мачикян)
531 928
21 авг. 2013 г., 21:27

Не оставяй 

  Поэзия » Любовная
846 0 12

Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
 топлината ù, с болка поръбена.

А минутите дращят пространствата
и заплитат тъгата на прежда.
Не е нощ като нощ - сляпа бездна е,
а далечното утро - надежда.

Не оставяй жена да те страда
и в следите от теб да се взира.
 Вън, когато луната е млада,
вътре в нея по нещо умира...

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??