Не оставяй
Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
топлината ù, с болка поръбена.
А минутите дращят пространствата
и заплитат тъгата на прежда.
Не е нощ като нощ - сляпа бездна е,
а далечното утро - надежда.
Не оставяй жена да те страда
и в следите от теб да се взира.
Вън, когато луната е млада,
вътре в нея по нещо умира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
