Не питах кой си?

vyatur13 (Елена)
209 1586

25 jun 2015, 18:58

Poesía » De amor

420 0 2

Почука тихо с лекота

на моята врата с резе.

Усмихна се с доброта,

подаде ми червена роза.

Не попитах кой си

и защо при мен се спря.

Усмихнах се така, на шега,

а после случиха се чудеса.

Красива приказка, мечтана,

изживяна от сърце голямо.

Разбрах какво е любовта,

извираща от вътре от душа.

Годините край нас летяха.

Косите бавно побеляха.

Сега се гледаме с въпрос,

нима преминал е живота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vyatur13 (Елена)

2015-06-26T16:42:55+03:00

Благодаря Стойна ! Хубав и щастлив да е и твоя ден !
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-26T12:50:27+03:00

Едно мило стихотворение за споделена та любов, което ме връща доста назад в годините!
Бъдете щастливи - желая ви хубав ден!