vyatur13 (Елена)
210 1589
25 jun 2015, 18:58

Не питах кой си? 

  Poesía » De amor
392 0 2

Почука тихо с лекота

на моята врата с резе.

Усмихна  се с доброта,

подаде ми червена роза.

 

Не попитах кой си 

и защо при мен се спря.

Усмихнах се така, на шега,

а  после случиха се чудеса.

 

Красива приказка, мечтана,

изживяна от сърце голямо.

Разбрах какво е любовта,

извираща от вътре от душа.

 

Годините край нас летяха.

Косите бавно побеляха.

Сега се гледаме с въпрос,

нима преминал е живота.

 

 

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Стойна ! Хубав и щастлив да е и твоя ден !
  • Едно мило стихотворение за споделена та любов, което ме връща доста назад в годините!
    Бъдете щастливи - желая ви хубав ден!
Propuestas
: ??:??