Не питах кой си?
Почука тихо с лекота
на моята врата с резе.
Усмихна се с доброта,
подаде ми червена роза.
Не попитах кой си
и защо при мен се спря.
Усмихнах се така, на шега,
а после случиха се чудеса.
Красива приказка, мечтана,
изживяна от сърце голямо.
Разбрах какво е любовта,
извираща от вътре от душа.
Годините край нас летяха.
Косите бавно побеляха.
Сега се гледаме с въпрос,
нима преминал е живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
