Почука тихо с лекота
на моята врата с резе.
Усмихна се с доброта,
подаде ми червена роза.
Не попитах кой си
и защо при мен се спря.
Усмихнах се така, на шега,
а после случиха се чудеса.
Красива приказка, мечтана,
изживяна от сърце голямо.
Разбрах какво е любовта,
извираща от вътре от душа.
Годините край нас летяха.
Косите бавно побеляха.
Сега се гледаме с въпрос,
нима преминал е живота.
© Елена All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
