Ти не питай, за нищо не питай -
само тихо ела...
Разпилей върху мене мечтите си
като пролет добра...
Ще пробуждам света в цветовете ти
сякаш скитащ южняк,
ще наливам вкуса в плодовете ти -
там, сред звездния злак...
Ти не питай, за нищо не питай -
само тихо ела...
Подари ми в нощта красотата си
и вземи любовта...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados