30 jul 2017, 18:41

Не питай 

  Poesía » De amor
289 1 0

                 Не питай

 

Не питай, не задавай ми въпроси!

Послушай как отеква тишината,

въздишката във мрака как кънти!

И колко слаби са сърцето и душата.

Наоколо от самота ехти.

Не питай ме, за малко замълчи!

 

Очите затворѝ и се опитай

с пръсти да докоснеш тишината

и времето да надпревариш ти!

Най-хубавото цвете откъсни

за своята любима от зората

и с целувка ѝ го подари!

 

02.11.92г.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??