Не питай
Не питай
Не питай, не задавай ми въпроси!
Послушай как отеква тишината,
въздишката във мрака как кънти!
И колко слаби са сърцето и душата.
Наоколо от самота ехти.
Не питай ме, за малко замълчи!
Очите затворѝ и се опитай
с пръсти да докоснеш тишината
и времето да надпревариш ти!
Най-хубавото цвете откъсни
за своята любима от зората
и с целувка ѝ го подари!
02.11.92г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
