Jul 30, 2017, 6:41 PM

Не питай

  Poetry » Love
493 1 0

                 Не питай

 

Не питай, не задавай ми въпроси!

Послушай как отеква тишината,

въздишката във мрака как кънти!

И колко слаби са сърцето и душата.

Наоколо от самота ехти.

Не питай ме, за малко замълчи!

 

Очите затворѝ и се опитай

с пръсти да докоснеш тишината

и времето да надпревариш ти!

Най-хубавото цвете откъсни

за своята любима от зората

и с целувка ѝ го подари!

 

02.11.92г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...