21 dic 2011, 9:54

Не питам 

  Poesía » Otra
858 0 10

Гледаш ме. Сякаш прощален,

залезът хълма притиска.

Тръгваш по мръкнало

- демон на Врубел,

нямаш ни покрив, ни име.

Утро протегне ли бяла пътека,

пак Атлантида те вика.

Чайка над твоята мачта понесена -

пътя ти следвам.

Не питам.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??