LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
21 дек. 2011 г., 09:54

Не питам 

  Поэзия » Другая
919 0 10
Гледаш ме. Сякаш прощален,
залезът хълма притиска.
Тръгваш по мръкнало
- демон на Врубел,
нямаш ни покрив, ни име.
Утро протегне ли бяла пътека,
пак Атлантида те вика.
Чайка над твоята мачта понесена -
пътя ти следвам.
Не питам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??