LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Dec 21, 2011, 9:54 AM

Не питам 

  Poetry » Other
859 0 10

Гледаш ме. Сякаш прощален,

залезът хълма притиска.

Тръгваш по мръкнало

- демон на Врубел,

нямаш ни покрив, ни име.

Утро протегне ли бяла пътека,

пак Атлантида те вика.

Чайка над твоята мачта понесена -

пътя ти следвам.

Не питам.

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??