LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
21.12.2011 г., 9:54 ч.

Не питам 

  Поезия » Друга
839 0 10

Гледаш ме. Сякаш прощален,

залезът хълма притиска.

Тръгваш по мръкнало

- демон на Врубел,

нямаш ни покрив, ни име.

Утро протегне ли бяла пътека,

пак Атлантида те вика.

Чайка над твоята мачта понесена -

пътя ти следвам.

Не питам.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??