Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих,
потънала до гушата във кал.
Мислите си светли аз загърбих
в новия ми свят, без лъч изтлял.
Опитвам се душата да пробудя
чрез болката, пробождаща плътта,
а сенките във ада да прокудя
и пак да стана същата жена. ...