21 nov 2012, 23:28

... Не помниш ли?...

1.5K 0 6
   

Когато те сънувам неочаквано 

и спрял дъхът ми - образа ти впие,

когато кожата ми - недокоснато,

към теб като лозница се извие,

когато разлюляваш сетивата ми,

познали те до всяка капка кръв,

когато плъзваш длани във душата ми,

поискала те - като грях и път...

Събуждам се,

задъхана и топла,

и целият си в мене.

И изгаряш.

Не смея да помръдна.

И те вдишвам,

със всяка клетка,

жадно, като куче.

Кажи - сънуваш ли ме нощем?

Защото снощи пак се любихме.

Не помниш ли?

 

~Endless~

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...