... Не помниш ли?...
Когато те сънувам неочаквано
и спрял дъхът ми - образа ти впие,
когато кожата ми - недокоснато,
към теб като лозница се извие,
когато разлюляваш сетивата ми,
познали те до всяка капка кръв,
когато плъзваш длани във душата ми,
поискала те - като грях и път...
Събуждам се,
задъхана и топла,
и целият си в мене.
И изгаряш.
Не смея да помръдна.
И те вдишвам,
със всяка клетка,
жадно, като куче.
Кажи - сънуваш ли ме нощем?
Защото снощи пак се любихме.
Не помниш ли?
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
!!
