Когато те сънувам неочаквано
и спрял дъхът ми - образа ти впие,
когато кожата ми - недокоснато,
към теб като лозница се извие,
когато разлюляваш сетивата ми,
познали те до всяка капка кръв,
когато плъзваш длани във душата ми,
поискала те - като грях и път...
Събуждам се,
задъхана и топла,
и целият си в мене.
И изгаряш.
Не смея да помръдна.
И те вдишвам,
със всяка клетка,
жадно, като куче.
Кажи - сънуваш ли ме нощем?
Защото снощи пак се любихме.
Не помниш ли?
~Endless~
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!