29 jun 2006, 16:51

Не помня Неговото име!

  Poesía
826 0 12
Не помня неговото име –
човечец някакъв,
завит в парцали.
Лежащ, но буден непрестанно...
Един от “странните” клошари.
Заслушан във войната,
Във делничните думи,
във псувните,
Във писъка на дневните трамваи,
във писъка на дневната ненавист,
във Списъка,
във имената,
В номерата...
- Номер десет!Хенри!
- Тук!
Заслушан в сляпо чакане,-
Усещащ с всяка своя фибра,
Усещащ с всичките си нерви
Безмислените болки
от липсата на кислород,-
от липсата на малко свят...
От липсата на цвят.
От липсата на враг!
Лежащ като ранен във битка,
сред трупове обезобразени.
Лежащият в калта човек...
Не помня неговото име,
А може би не съм го знаел.
Човечец някакъв,
завит в парцали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...