Не помня неговото име – човечец някакъв, завит в парцали. Лежащ, но буден непрестанно... Един от “странните” клошари. Заслушан във войната, Във делничните думи, във псувните, Във писъка на дневните трамваи, във писъка на дневната ненавист, във Списъка, във имената, В номерата... - Номер десет!Хенри! - Тук! Заслушан в сляпо чакане,- Усещащ с всяка своя фибра, Усещащ с всичките си нерви Безмислените болки от липсата на кислород,- от липсата на малко свят... От липсата на цвят. От липсата на враг! Лежащ като ранен във битка, сред трупове обезобразени. Лежащият в калта човек... Не помня неговото име, А може би не съм го знаел. Човечец някакъв, завит в парцали...
Нещата които ние сме приели безразлично като ежедневие - ти ни представяш като тема на разговор,Хенриоливър.През призмата на твоя поглед - по улиците виждам, по нов начин!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.