Не се поддавам
Усещам липсата,
чрез болката
там, мъничко
над слънчевия сплит,
чрез празнотата във душата
и чрез спомена,
усърдно в
дълбините скрит.
Не искам да
приема самотата
и гоня я.
Но тя напира в мен.
И моли се в
едно със суетата
да сложат стих,
объркан и студен.
Не се поддавам.
Мислите променям.
Усмихвам се.
Изпращам благослов.
На себе си
аз просто не изменям.
Тъгата не е,
мой очакван гост...
чрез болката
там, мъничко
над слънчевия сплит,
чрез празнотата във душата
и чрез спомена,
усърдно в
дълбините скрит.
Не искам да
приема самотата
и гоня я.
Но тя напира в мен.
И моли се в
едно със суетата
да сложат стих,
объркан и студен.
Не се поддавам.
Мислите променям.
Усмихвам се.
Изпращам благослов.
На себе си
аз просто не изменям.
Тъгата не е,
мой очакван гост...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
