2 jul 2007, 14:55

Не се поддавам 

  Poesía
784 0 22
Усещам липсата,
чрез болката
там, мъничко
над слънчевия сплит,
чрез празнотата във душата
и чрез спомена,
усърдно в
дълбините скрит.
Не искам да
приема самотата
и гоня я.
Но тя напира в мен.
И моли се в
едно със суетата
да сложат стих,
объркан и студен.
Не се поддавам.
Мислите променям.
Усмихвам се.
Изпращам благослов.
На себе си
аз просто не изменям.
Тъгата не е,
мой очакван гост...

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??