Jul 2, 2007, 2:55 PM

Не се поддавам

  Poetry
955 0 22
Усещам липсата,
чрез болката
там, мъничко
над слънчевия сплит,
чрез празнотата във душата
и чрез спомена,
усърдно в
дълбините скрит.
Не искам да
приема самотата
и гоня я.
Но тя напира в мен.
И моли се в
едно със суетата
да сложат стих,
объркан и студен.
Не се поддавам.
Мислите променям.
Усмихвам се.
Изпращам благослов.
На себе си
аз просто не изменям.
Тъгата не е,
мой очакван гост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...