Не се поддавам
Усещам липсата,
чрез болката
там, мъничко
над слънчевия сплит,
чрез празнотата във душата
и чрез спомена,
усърдно в
дълбините скрит.
Не искам да
приема самотата
и гоня я.
Но тя напира в мен.
И моли се в
едно със суетата
да сложат стих,
объркан и студен.
Не се поддавам.
Мислите променям.
Усмихвам се.
Изпращам благослов.
На себе си
аз просто не изменям.
Тъгата не е,
мой очакван гост...
чрез болката
там, мъничко
над слънчевия сплит,
чрез празнотата във душата
и чрез спомена,
усърдно в
дълбините скрит.
Не искам да
приема самотата
и гоня я.
Но тя напира в мен.
И моли се в
едно със суетата
да сложат стих,
объркан и студен.
Не се поддавам.
Мислите променям.
Усмихвам се.
Изпращам благослов.
На себе си
аз просто не изменям.
Тъгата не е,
мой очакван гост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
