Усещам липсата, чрез болката там, мъничко над слънчевия сплит, чрез празнотата във душата и чрез спомена, усърдно в дълбините скрит. Не искам да приема самотата и гоня я. Но тя напира в мен. И моли се в едно със суетата да сложат стих, объркан и студен. Не се поддавам. Мислите променям. Усмихвам се. Изпращам благослов. На себе си аз просто не изменям. Тъгата не е, мой очакван гост...
Ооо, такива гости като ,,тъга и самота''-НЕ!
Не им отваряй пътната врата! Нека те подминат!
След тях вървят,,обичта и любовта''. Те са за теб, Таничка!
Поздрави за хубавия стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.