10 oct 2008, 10:02

Не се предавай! 

  Poesía » De amor
1123 0 1

Когато всичко преобърне живота ти и ти
разбираш колко хубави неща си изживял.
Загубиш ли единственото, много те боли,
но болката е нищичко пред тоз жесток провал...

 

И ето, че отново ти ще стъпиш на крака,
но няма да е същото, защото само с тях,
не би могъл да бъдеш, а не можеш без душа,
а тя от теб отнета е, от този смъртен грях.

 

Често ли поглеждаш към звездите със мечти,
които да направят тебе истински щастлив?
Тогава, мой приятелю, във тях ти се вкопчи,
или инак ти ще бъдеш като мене кух и сив...

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незнам кой ти е дал тази ниска оценка..Но на мене мн ми хареса стиха ти..За това 6 от мен Поздрави!
Propuestas
: ??:??