10 окт. 2008 г., 10:02

Не се предавай!

1.4K 0 1

Когато всичко преобърне живота ти и ти
разбираш колко хубави неща си изживял.
Загубиш ли единственото, много те боли,
но болката е нищичко пред тоз жесток провал...

 

И ето, че отново ти ще стъпиш на крака,
но няма да е същото, защото само с тях,
не би могъл да бъдеш, а не можеш без душа,
а тя от теб отнета е, от този смъртен грях.

 

Често ли поглеждаш към звездите със мечти,
които да направят тебе истински щастлив?
Тогава, мой приятелю, във тях ти се вкопчи,
или инак ти ще бъдеш като мене кух и сив...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Незнам кой ти е дал тази ниска оценка..Но на мене мн ми хареса стиха ти..За това 6 от мен Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...