10.10.2008 г., 10:02

Не се предавай!

1.4K 0 1

Когато всичко преобърне живота ти и ти
разбираш колко хубави неща си изживял.
Загубиш ли единственото, много те боли,
но болката е нищичко пред тоз жесток провал...

 

И ето, че отново ти ще стъпиш на крака,
но няма да е същото, защото само с тях,
не би могъл да бъдеш, а не можеш без душа,
а тя от теб отнета е, от този смъртен грях.

 

Често ли поглеждаш към звездите със мечти,
които да направят тебе истински щастлив?
Тогава, мой приятелю, във тях ти се вкопчи,
или инак ти ще бъдеш като мене кух и сив...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незнам кой ти е дал тази ниска оценка..Но на мене мн ми хареса стиха ти..За това 6 от мен Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...