Oct 10, 2008, 10:02 AM

Не се предавай!

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Когато всичко преобърне живота ти и ти
разбираш колко хубави неща си изживял.
Загубиш ли единственото, много те боли,
но болката е нищичко пред тоз жесток провал...

 

И ето, че отново ти ще стъпиш на крака,
но няма да е същото, защото само с тях,
не би могъл да бъдеш, а не можеш без душа,
а тя от теб отнета е, от този смъртен грях.

 

Често ли поглеждаш към звездите със мечти,
които да направят тебе истински щастлив?
Тогава, мой приятелю, във тях ти се вкопчи,
или инак ти ще бъдеш като мене кух и сив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незнам кой ти е дал тази ниска оценка..Но на мене мн ми хареса стиха ти..За това 6 от мен Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...