6 jun 2019, 20:06

Не се променям

  Poesía
292 1 0

Не се променям

 

Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване.
Животът ме научи,
че може би ритникът е бил,
за да ме върне на земята.
А погалването е било,
за да повярвам, 
да се сниша,
да полетя
на подлостта,
на греховността
в лапите.
Простете ми...
но не вярвам
нито на гръмки думи,
нито на съмнителна тишина!
По средата нищо не чувам...
Там е егото на света...
Не се променях...
и няма да се променям!
Вървяла съм
и тихо,
и галопиращо
към съдбовния край.
Душата ми попиваше
моите грехове,
моята обич,
любовта ми,
която раздавах,
без да питам,
къде ще ме отведе -
към Ада, или вечния Рай!
Не се променям...!

 

06 06 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...