6 июн. 2019 г., 20:06

Не се променям

293 1 0

Не се променям

 

Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване.
Животът ме научи,
че може би ритникът е бил,
за да ме върне на земята.
А погалването е било,
за да повярвам, 
да се сниша,
да полетя
на подлостта,
на греховността
в лапите.
Простете ми...
но не вярвам
нито на гръмки думи,
нито на съмнителна тишина!
По средата нищо не чувам...
Там е егото на света...
Не се променях...
и няма да се променям!
Вървяла съм
и тихо,
и галопиращо
към съдбовния край.
Душата ми попиваше
моите грехове,
моята обич,
любовта ми,
която раздавах,
без да питам,
къде ще ме отведе -
към Ада, или вечния Рай!
Не се променям...!

 

06 06 2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...