Не се променям

Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване.
Животът ме научи,
че може би ритникът е бил,
за да ме върне на земята.
А погалването е било,
за да повярвам, 
да се сниша,
да полетя
на подлостта,
на греховността
в лапите.
Простете ми...
но не вярвам
нито на гръмки думи,
нито на съмнителна тишина!
По средата нищо не чувам...
Там е егото на света...
Не се променях...
и няма да се променям!
Вървяла съм
и тихо,
и галопиращо
към съдбовния край.
Душата ми попиваше
моите грехове,
моята обич,
любовта ми,
която раздавах,
без да питам,
къде ще ме отведе -
към Ада, или вечния Рай!
Не се променям...!

06 06 2019