Jun 6, 2019, 8:06 PM

Не се променям

  Poetry
294 1 0

Не се променям

 

Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване.
Животът ме научи,
че може би ритникът е бил,
за да ме върне на земята.
А погалването е било,
за да повярвам, 
да се сниша,
да полетя
на подлостта,
на греховността
в лапите.
Простете ми...
но не вярвам
нито на гръмки думи,
нито на съмнителна тишина!
По средата нищо не чувам...
Там е егото на света...
Не се променях...
и няма да се променям!
Вървяла съм
и тихо,
и галопиращо
към съдбовния край.
Душата ми попиваше
моите грехове,
моята обич,
любовта ми,
която раздавах,
без да питам,
къде ще ме отведе -
към Ада, или вечния Рай!
Не се променям...!

 

06 06 2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...