Jun 6, 2019, 8:06 PM

Не се променям

  Poetry
291 1 0

Не се променям

 

Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване.
Животът ме научи,
че може би ритникът е бил,
за да ме върне на земята.
А погалването е било,
за да повярвам, 
да се сниша,
да полетя
на подлостта,
на греховността
в лапите.
Простете ми...
но не вярвам
нито на гръмки думи,
нито на съмнителна тишина!
По средата нищо не чувам...
Там е егото на света...
Не се променях...
и няма да се променям!
Вървяла съм
и тихо,
и галопиращо
към съдбовния край.
Душата ми попиваше
моите грехове,
моята обич,
любовта ми,
която раздавах,
без да питам,
къде ще ме отведе -
към Ада, или вечния Рай!
Не се променям...!

 

06 06 2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...