Не се сърди, мила
Времето хората е променило
и на тебе сложило е знак,
не е вече както е било
със съвремието да бъдеш в крак.
Очите гледат уморени,
като нива кожата се набраздила,
без червило устните не са червени,
усмивката тъжна и унила.
Впиваш поглед в мене,
наблюдаваш ме да не съгреша,
да не би тайничко от тебе
с чаша парлива да се утеша!
Не се сърди, мила,
малко ни остана вече,
да пийнем по чаша парлива,
защото аз съм до теб,
другите са далече!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
