Времето хората е променило
и на тебе сложило е знак,
не е вече както е било
със съвремието да бъдеш в крак.
Очите гледат уморени,
като нива кожата се набраздила,
без червило устните не са червени,
усмивката тъжна и унила.
Впиваш поглед в мене,
наблюдаваш ме да не съгреша,
да не би тайничко от тебе
с чаша парлива да се утеша!
Не се сърди, мила,
малко ни остана вече,
да пийнем по чаша парлива,
защото аз съм до теб,
другите са далече!
© Никола Яндов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
