Времето хората е променило
и на тебе сложило е знак,
не е вече както е било
със съвремието да бъдеш в крак.
Очите гледат уморени,
като нива кожата се набраздила,
без червило устните не са червени,
усмивката тъжна и унила.
Впиваш поглед в мене,
наблюдаваш ме да не съгреша,
да не би тайничко от тебе
с чаша парлива да се утеша!
Не се сърди, мила,
малко ни остана вече,
да пийнем по чаша парлива,
защото аз съм до теб,
другите са далече!
© Никола Яндов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
