Не се сърди, мила
Времето хората е променило
и на тебе сложило е знак,
не е вече както е било
със съвремието да бъдеш в крак.
Очите гледат уморени,
като нива кожата се набраздила,
без червило устните не са червени,
усмивката тъжна и унила.
Впиваш поглед в мене,
наблюдаваш ме да не съгреша,
да не би тайничко от тебе
с чаша парлива да се утеша!
Не се сърди, мила,
малко ни остана вече,
да пийнем по чаша парлива,
защото аз съм до теб,
другите са далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
