Времето хората е променило

                                                 и на тебе сложило е знак,

                                                 не е вече както е било

                                                 със съвремието да бъдеш в крак.

                                                 Очите гледат уморени,

                                                 като нива кожата се набраздила,

                                                 без червило устните не са червени,

                                                 усмивката тъжна и унила.

                                                 Впиваш поглед в мене,

                                                 наблюдаваш ме да не съгреша,

                                                 да не би тайничко от тебе

                                                 с чаша парлива да се утеша!

                                                 Не се сърди, мила,

                                                 малко ни остана вече,

                                                 да пийнем по чаша парлива,

                                                 защото аз съм до теб,

                                                 другите са далече!