24 ene 2012, 18:07

Не се завърнах... а дали напуснах..?

  Poesía
1.1K 0 27

Не се завърнах в бащината къща

и спомените бавно избледняха.

А и защо ли там да се завръщам?

Едва ли има даже вече стряха…

 

Не се завърнах – времето ме грабна

и ме понесе яростно и бурно.

А онзи мирис на земя отслабна…

и миналото се превърна в урна…

 

Остана прах от детството, от дядо…

И други в прах превърнаха се вече,

ала в съня си аз отново сядам

пред къщата под яворите вечер… 

 

Не се завърнах… А дали напуснах?

Да, днес намерих отговора тука...

По залез чух – от  улицата пуста

душата ми на портите как чука…

 

 

13/01/2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжна, но красива поезия!
  • Много е хубаво!
    "душата ми на портите как чука"
    е незабравим финал!
  • Мили приятели - познати и непознати,направо ме стреснахте с броя на посещенията си тук само в един ден! Благодаря сърдечно за оценките, но те оценяват вас самите. Радвам се, ако душите ви са били докоснати от стиховете така, както те докоснаха моята душа, застанала на прага....
  • Да, добре написано!
  • Браво!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...