24.01.2012 г., 18:07

Не се завърнах... а дали напуснах..?

1.1K 0 27

Не се завърнах в бащината къща

и спомените бавно избледняха.

А и защо ли там да се завръщам?

Едва ли има даже вече стряха…

 

Не се завърнах – времето ме грабна

и ме понесе яростно и бурно.

А онзи мирис на земя отслабна…

и миналото се превърна в урна…

 

Остана прах от детството, от дядо…

И други в прах превърнаха се вече,

ала в съня си аз отново сядам

пред къщата под яворите вечер… 

 

Не се завърнах… А дали напуснах?

Да, днес намерих отговора тука...

По залез чух – от  улицата пуста

душата ми на портите как чука…

 

 

13/01/2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжна, но красива поезия!
  • Много е хубаво!
    "душата ми на портите как чука"
    е незабравим финал!
  • Мили приятели - познати и непознати,направо ме стреснахте с броя на посещенията си тук само в един ден! Благодаря сърдечно за оценките, но те оценяват вас самите. Радвам се, ако душите ви са били докоснати от стиховете така, както те докоснаха моята душа, застанала на прага....
  • Да, добре написано!
  • Браво!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...