Не се завърнах... а дали напуснах..?
Не се завърнах в бащината къща
и спомените бавно избледняха.
А и защо ли там да се завръщам?
Едва ли има даже вече стряха…
Не се завърнах – времето ме грабна
и ме понесе яростно и бурно.
А онзи мирис на земя отслабна…
и миналото се превърна в урна…
Остана прах от детството, от дядо…
И други в прах превърнаха се вече,
ала в съня си аз отново сядам
пред къщата под яворите вечер…
Не се завърнах… А дали напуснах?
Да, днес намерих отговора тука...
По залез чух – от улицата пуста
душата ми на портите как чука…
13/01/2012
© Георги Ванчев All rights reserved.
Браво!!!