Не се завърнах в бащината къща
и спомените бавно избледняха.
А и защо ли там да се завръщам?
Едва ли има даже вече стряха…
Не се завърнах – времето ме грабна
и ме понесе яростно и бурно.
А онзи мирис на земя отслабна…
и миналото се превърна в урна…
Остана прах от детството, от дядо…
И други в прах превърнаха се вече,
ала в съня си аз отново сядам
пред къщата под яворите вечер… ...