18 ene 2007, 14:58

Не си отивай

  Poesía
1.4K 1 10
                                               
                                 " От себе си не си отивай..."
                                                  Недялко Йорданов


Не си отивай от онази тиха нежност,
с която пеперудите те галеха,
на вятъра от кротката небрежност,
от устните на есента запалени.

Не си отивай от съня на птиците,
от шепота на гаснещите залези,
не си отивай от тъгата, рицарю,
от думите, пред никого неказани.

От истини, изстрадани с мълчания,
от чувството, от болка изтъняло,
от пристъпа на нямото желание,
от сляпата любов недогоряла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...